Read Разкопчаване на тялото by Аксиния Михайлова Online

Разкопчаване на тялото

Да разкопчаеш бавно тялотокогато въздухът не достигакакто узрелият кестенразтваря бодливи юмруцинай-важни са илицитена венитеуморени флотилии заседнали в тяхоткъсват се на съсирецибукети от прецъфтяващи маковепотичатот шията към коремаи червеното полена разкопчаното ти тялозатрептява на утринния вятър...

Title : Разкопчаване на тялото
Author :
Rating :
ISBN : 9789544916701
Format Type : Paperback
Number of Pages : 80 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Разкопчаване на тялото Reviews

  • Misho Todorov
    2019-03-22 16:57

    Доста монолитна е в поезията си Аксиния Михайлова, която трябваше да получи френската награда "Аполинер", за да бъде прочетена стихосбирката й "Разкопчаване на тялото" от 2011 г. от повече български читатели (и аз в това число). А казвам монолитна защото всички стихотворения в нея сякаш имат едни и същи качества и недостатъци. Цялата й книга стои като едно стихотворение и това стихотворение има свободата на изказа, на мисълта, на емоцията... Има и силата да улавя един проблем и да го забоде с карфичка като в хербарий, без обаче да го дисектира и разгръща в хода на стихотворението. Само го улавя, забожда го с карфичка и го оставя да съхне.Една уестърн дама като Шарън Стоун, с цигара в устата и предизвикателство в погледа. Така я виждам във въображението си Аксиния Михайлова.

  • Илияна Делева
    2019-04-19 22:05

    Харесах тази книга. Разпознах поезията в нея - така, както аз я разбирам. Но не ми беше лесно да я чета. Тя е твърде "женска" и силно интимна. Независимо, че лирическата героиня има правото да бъде каквато е, каквато си иска. "Разкопчаване на тялото" е навлизане навътре в преживяното, навлизане в подсъзнателното, изследване на най-дълбоките психологически и митологични пластове, които съставят субстанцията на женската душа. И ще цитирам Кирил Василев, който каза: "помнят се стихотворения, а не книги", за да обясня тягостното чувство, което четенето на всички стихове в тази книга, последователно, едно след друго породи у мен. Точно това се е получило: прекрасни стихове, които съвсем не са само мрачни, са сглобили една мрачна книга. Странно. Но все пак препоръчвам горещо поезията на Аксиния Михайлова. Това е изящна, дълбока, чувствеуна поезия. Всяко чувство е анализирано през митологичното и историческо съзнание и социалния опит. Тези стихове миришат на билки и сладко, те докосват с върха на пръстите и заедно с това проникват дълбоко в душата на читателя. Силна поезия.

  • Emilia Mirazchiyska
    2019-03-24 21:54

    В деня, в който си я купих тази книга, прочетох две стихотворения в автобуса и се разплаках. Реших да не я чета известно време, и не бърках (не бързах) да се върна към нея. Тук съм маркирала, че съм я прочела "Разкопчаване на тялото", не е съвсем така, не ми се иска много много да го разкопчавам. Прочела съм някои от стихотворенията. Хареса ми Аксиния Михайлова. Интересното при нея е, че поезията й е много образна (което ми харесва), не е умозрителна, но същевременно се чете трудно, защото е много компактна, наситена. Трябва да се чете внимателно, за да не се изгуби картината. (Ако се чете без човек да си спомня и да мисли за някои неща от собствения си опит. Присети ли за своя опит, по-добре да я затваря тази книжка, ако е жена, ако е мъж - не знам.)

  • Yoana
    2019-03-21 21:59

    "и внезапно разбираш, че земната гравитация е несъвместима с гравитацията на сърцето,че всичко на този свят е подвластнона изкуството да се сбогуваш,избирайки от няколко нежностинай-правилната...И поемаш обратно по дългия пъткъм дома."2015 Reading Challenge: A book by a female author

  • Doroti
    2019-04-08 19:54

    Прекрасна!

  • Deny
    2019-03-27 21:59

    Не е точно "нещо мое", но все пак ми хареса. На мен ми се струва, че тази стихосбирка не е за бавното разкопчаване и събличане на тялото, а на мъртвата любов. За освобождаване от миналото. Понеже думите ми бягат, пускам само едно стихотворение от над 20-те, които съм си отбелязала. Някои от тях като "Генезис", откъдето е дошло името на стихосбирката, могат да се намерят свободно в нета (например тук: http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/20...). Това обаче мисля, че го няма никъде.СЛЕД ТОВАПогреба всички миризми,които й напомняха за мъж. Проплакасянката под стъпалата й,из цветните лехи се запрепъва.Широките си ноздри нарциситекъм коренищата на мълниитеобърнаха и вдишваха дъхана календро, дошъл иззад баира.Валя три седмиции охлювите със следите сипокриха всички белезиот нощите любовни. И - мокра пеперуда - затрептя под утринния вятърпрозрачното й тяло,пречистено като след дълъг пост,до смърт свободно.

  • Jasmina Tacheva
    2019-03-21 19:43

    http://www.public-republic.com/magazi...Географиите на тялото - Един прочит на най-новата стихосбирка на Аксиния Михайлова – “Разкопчаване на тялото”махам с ръка от терасатаправейки просеки в небетоТези страници трябва да се разлистват в движение. Трябва да се изправя и да походя с книгата в ръка – не, не просто из стаята – поглеждам през прозореца и виждам широкото на света: срамежливо оголелите дървета, чиито сокове непрестанно се прераждат; улицата, която отказва сън; къщите, които винаги са живи. Тази поезия ще ме изправи и тласне към живота, понеже тя самата живее и не стои мирно по листовете.Тя не е замръзнало мастило и не е заключена между печатарските коли. Тя е жизнената тъкан на една душа, която е в света, но която е и светът самa по себе си. Душа, която, също като думите си, не е затворник на природно отреденото си място – свободолюбиво прескача от тялото в пространството наоколо и го събира в шепите си. Но и не е в конфликт с тялото – двете заедно осезават заобикалящата среда и чрез усещанията си я осмислят.Всеки стих в “Разкопчаване на тялото” е различно усещане, което живописният език на Аксиния Михайлова съживява и за самия читател – от подреждането на кухненските прибори или обелването на ябълка през съзерцанието на звездите та до интимния любовен акт, поезията ѝ разрушава апатичното русло на монотонното съществуване ден за ден, с което по неволя сме свикнали, за да ни върне към есенцията на живота – способността да резонираме с природата и обкръжението си.А застоят е главен противник на тази живителна човешка черта. Оттам и нуждата от движение, докато чета – стихотворенията просто не оставят нито тялото, нито ума ми да тъпчат на едно място. Трябва да се раздвижат и да поемат колкото могат от този необятен свят, да го усетят и запечатат в себе си.Важни в книгата са релациите високо-ниско; север-юг; контрастът между сезоните; спомен-реалност-мечта; самотата и заедността; вътре-вън; душата и заобикалящото я. Това обаче не са опозиционни пространства и те далеч не се самоизключват. Всичко, което е вътре и вън от нас, е синтез, еклектично цяло, в което нищо не е излишно, колкото и нетипично или неудобно да ни се вижда.Дори болката от любовта, неизвестността в очакването на любимия или скръбта от раздялата са неделима част от света, битието, светоусещането ни. Да, ние бихме могли да ги оставим да ни надвият. Но бихме могли също да ги приемем със сетивата си като нов и неповторим опит, като вдъхновение за поезия и живот, и да допуснем, че те са неделими от съществуването ни също колкото и щастието. Защото всичко е усещане и всяко ново осезание е ново богатство.Удивителна е лекотата, с която душата в поезията на Аксиния Михайлова си проправя път между себе си и света. От времето на Платон насам културата ни непрестанно чертае и подчертава непреодолимата пропаст между тленно-битовото и духовното.Трансценденцията на душата има за цел да се отдели от делничното и издигне във високите пространства на размисъла и самооглеждането. Ала наистина ли е нужна тази алиенация, искрено питат стиховете в “Разкопчаване на тялото”:И докато разбъркваме мълчаниетона дъното на пластмасовите чашки с кафе,цветовете на петуниите порастватколкото селски камбании заехтяват протяжно над покривите –два пъти за мама, три пъти за тате,царевицата избуява до небето,а там една уморена лодкасе мъчи да разкъсасинджира от облаци.Колко по-лесно и правдиво е да започнем да откриваме духовните преживявания и в най-малките си жестове, отколкото да ги търсим по самотните върхове на отчуждението от себе си и ежедневието си. Колко красота крият малките, често незабележими белези на живота ни. И как във всичко, което правим, ангажираме всички свои сетива и оставяме частица от себе си:Опитвам се да те научана кирилицата на миризмите:че мушкатото на отсрещния балконе повече от цвете,че липата през юние повече от дърво…Животът е вечна промяна. Други може да са “имената на градовете”, друг може да е и “атласът на тялото” в хода на времето, но сигурно е, че трябва да продължаваме пътя си през новите чувства и опитности, които всеки миг ни предлага. И еманацията на това непрестанно опознаване на света не е просто в самонаблюдението.Трябва да се споделяме, да изучаваме “географиите на тялото” с любимия, а те са и географиите на душата. И какво, ако сетне заболи жестоко? Какво, ако желанието считаме за по-силно от себе си? Без да сме разкопчавали истински телата си, как можем да твърдим, че сме влизали някога истински в света?Posted by Ja

  • Natalia Stancheva
    2019-04-11 20:08

    Може би ще си намеря думите.А може би не е нужно. Чете се бавно. С паузи... И после дълго се мълчи. И после дълго ти говори.

  • Емилия
    2019-04-02 21:45

    !