Read Unter Freunden (German Edition) by Amos Oz Mirjam Pressler Online


In seinem neuen Erzählungsband knüpft Amos Oz an seine großen Erfolge an und kehrt zu seinen Wurzeln zurück, zu der Zeit, die ihn am meisten inspiriert hat: seine Kibbuz-Jahre. Die acht Erzählungen spielen im fiktiven Kibbuz Ikat und zeichnen prägnante und feinfühlige Porträts von Frauen und Männern, die ihren ganz eigenen Träumen und ihrem eigenen Schmerz nachhängen, immeIn seinem neuen Erzählungsband knüpft Amos Oz an seine großen Erfolge an und kehrt zu seinen Wurzeln zurück, zu der Zeit, die ihn am meisten inspiriert hat: seine Kibbuz-Jahre. Die acht Erzählungen spielen im fiktiven Kibbuz Ikat und zeichnen prägnante und feinfühlige Porträts von Frauen und Männern, die ihren ganz eigenen Träumen und ihrem eigenen Schmerz nachhängen, immer im Schatten des großen Traums vom Kollektiv. Da ist Zvi, der pessimistische Gärtner, der alle im Kibbuz mit aktuellen Katastrophenmeldungen versorgt; David, der Lehrer, der die Frauen liebt; Nina, eine eigensinnige junge Frau, die es keine Nacht mehr mit ihrem Mann aushält; und Martin, ein Schuster, der den Holocaust überlebt hat. Oz tastet sich behutsam an seine Figuren heran, beobachtet sie, ihre Ängste, Hoffnungen und Sehnsüchte mit nüchternem Blick und mit großer Empathie. Jede dieser Geschichten ist ein literarisches Kleinod, alle zusammen ergeben sie ein Porträt einer großen Idee und einer ganz spezifischen Zeit....

Title : Unter Freunden (German Edition)
Author :
Rating :
ISBN : 9783518731390
Format Type : Kindle Edition
Number of Pages : 225 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Unter Freunden (German Edition) Reviews

  • Nat
    2019-03-23 17:32

    I watched Natalie Portman’s A Tale of Love and Darkness last year, which is based on the autobiographical novel of the same name by Israeli author Amos Oz. But this collection of eight short stories was my first read by the author and now I'm intrigued to find more of his works.Amos Oz's compelling new fiction offers revelatory glimpses into the secrets and frustrations of the human heart, played out by a community of misfits united by political disagreement, intense dissatisfaction and lifetimes of words left unspoken.Ariella, unhappy in love, confides in the woman whose husband she stole; Nahum, a devoted father, can't find the words to challenge his daughter's promiscuous lover; the old idealists deplore the apathy of the young, while the young are so used to kibbutz life that they can't work out if they're impassioned or indifferent. Arguments about war, government, travel and children are feverishly taken up and quickly abandoned - and amid this group of people unwilling and unable to say what they mean, Martin attempts to teach Esperanto.While Between Friends was certainly a quick read, only two tales out of the eight stood out in my eyes. The first one being the introducing story, “The King of Norway,” which chronicles the life of Zvi Provizor, a middle-age bachelor who likes to carry the sorrows of the world on his shoulders. (“Closing your eyes to the cruelty of life is, in my opinion, both stupid and sinful. There's very little we can do about it. So we have to at least acknowledge it.”)This story resonated deeply with its discussions of Provizor's emotional issues, in particular the fact that he doesn’t like being touched.“Never in his adult life had he touched another person intentionally, and he went rigid whenever he was touched. He loved the feel of loose earth and the softness of young stems, but the touch of others, men or women, caused his entire body to stiffen and contract as if he'd been burned. He always tried to avoid handshakes, pats on the back, or the accidental rubbing of elbows at the table in the dining hall.”And the following tale I liked was titled “Father,” which follows sixteen-year-old Moshe Yashar with his quiet and gentle manner. It delivered everything I didn't know I wanted from this collection. And the one thing that stood out the most was this next paragraph on animal cruelty and veganism.“Someday, Moshe thought, a future generation will call us murderers, unable to comprehend how we could eat the flesh of creatures like ourselves, rob them of the feel of the earth and the smell of the grass, hatch them in automatic incubators, raise them in crowded cages, force-feed them, steal all their eggs before they hatch, and finally, slit their throats, pluck their feathers, tear them limb from limb, gorge ourselves on them and drool and lick the fat from our lips.”Such a powerful passage to secure my ongoing interest. To paraphrase Moshe, I kept finding myself deeply touched by the enigmas contained in these pages. Discussing “big, simple truths: loneliness and longing, desire and death.”However, one subtle thing I noticed the more I read on was how similarly the inner qualities of the narrators were described. The word 'quiet' was used an absurd amount of times to describe every single one of them. We had “quietly persistent,” “quiet” and “composed,” “quiet persistence,” etc. So either the translator or the author went a little overboard... And this then lead to each short story blending into the next one, until it became difficult to distinguish the voices.On a brighter note, I did enjoy the fact that all the tales were connected in one way or another, so that we got closure on certain storylines that weren't quite finished before. Also, I cherished the fact that these quietly moving stories were set on around the kibbutz movement.All in all: This was a great introduction to Amos Oz's writing style and I'm eager to continue on.Note: I'm an Amazon Affiliate. If you're interested in buying Between Friends, just click on the image below to go through my link. I'll make a small commission!This review and more can be found on my blog.

  • Teresa
    2019-03-22 19:38

    This is a quick-reading collection of interrelated stories that are deeply affecting despite their superficial simplicity. The themes of loneliness and the lack of true friendship on a kibbutz, where everyone is supposedly friends, and of individuality versus the collective become more complex and thought-provoking as one reads on. The stories of certain characters, such as the five-year-old boy who is bullied mercilessly in the children's house, become almost poetic in parts, but only rarely. The prose is not ornate at all and my only issue with it is that a few stories, especially those in the beginning, hold a bit too much repetition for such spareness. But neither the plots nor the characters, though they are rendered with much empathy, are what is front and center: instead, it is the mood Oz evokes of a time and place, of a community that could be confining in its idealism and, especially to the younger generation, must have felt at many times like prison.The last line of the last story is perfect and is partly why I rounded up my original thought of 3.5 stars to 4.

  • Jill
    2019-03-25 18:39

    This spare and elegant little book from Israeli author Amos Oz is composed of eight interlocking stories that begin with the heralding of deaths – and ends with a real one. Yet its real theme is not the deaths of individuals as much as it is the death of a utopian dream.That dream: kibbutz life, based on social and economic parity. Or, to put it another way, the whole has to be greater than the sum of its parts. In reality, a life without self-fulfillment and self-actualization is a life of self-sacrifice, loneliness and an increasing rigidity in roles.There’s David Dagan, for example, a kibbutz founder who has become immune to criticism, living with his good friend’s 17-7ear-old daughter. There’s Zvi the gardener, who can’t wait relay all the bad news to the community and who turns rigid whenever he’s touched. There’s Roni, the father of a bullied son, who cannot protect him because all children are the “property” of the kibbutz, not the parent. And there’s Moshe, a sensitive animal lover, who is only permitted to leave the community overnight to visit his sick father.Gradually – and this is no accident – the lone characters that we meet begin to interact with other characters by appearing in other stories. The individuals who are in conflict with themselves eventually are also in conflict with other individuals and ultimately, with the ideal of communal living.Mr. Oz writes, “The old-timers are actually religious people who left their old religion for a new one that’s just as full of sins and transgressions, prohibitions and strict rules. They haven’t stopped being true believers; they’re simply exchanged one belief system for another. Marx is their Talmud. The general meeting is the synagogue and David Dagan is their rabbi.”In the end, no ideal can ever eradicate the very human traits of envy, pettiness or greed. Yet humankind can still dream and even plan for a community that’s denied it. Amos Oz’s triumph is in recognizing both the good and the bad in kibbutz life and the conflict that is inherent within it. Translated flawlessly by Sondra Silverston, these stories are deceptively simple and beautifully rendered. 4.5 stars.

  • Marica
    2019-03-28 15:47

    Dare la libertà a una gallinaHo letto questo libro con grande piacere e scrivo il commento per stare ancora un po’ nell’atmosfera della storia. Le vite di vari abitanti di un kibbutz negli anni ’50 sono raccontate da un loro compagno non caratterizzato, sembra quasi che il kibbutz stesso racconti. All’interno di questa struttura vivono circa trecento adulti: si tratta di una comunità in cui tutti lavorano secondo le loro capacità per il benessere comune e non c’è alcuna proprietà privata, anche i bambini sono considerati patrimonio comune e infatti dormono non coi genitori ma nella casa dei bambini. Non tutti sono contenti di questo tipo di vita: c’è chi la accoglie come il coronamento di un ideale socialista e chi si sente soffocare e vorrebbe andare all’estero. Come in tutte le piccole comunità, la vita è poco privata e molti commentano e dibattono i fatti degli altri: ci vogliono nervi solidi. Alcune storie sono particolarmente belle, per esempio quella del ragazzino dato recentemente in affidamento al kibbutz e che va a trovare in ospedale il padre così malato che appena lo riconosce: il ragazzino lavora nel pollaio, è triste per il destino dei polli e sogna di rubare una gallina per darle la libertà: però sa che non lo farà, perché la gallina finirebbe subito in pasto a uno sciacallo. Mi è anche sembrata bella la storia dell’elettricista che non condivide la scelta della figlia e vorrebbe sbattere il libro sul tavolo ed esprimere la sua contrarietà, ma non lo fa; riesce solo a dire “non è giusto”, posa il libro con garbo e chiude la porta con dolcezza: e’ un uomo mite, non sa uscire dalla sua mitezza. Sono storie malinconiche, raccontate con realismo e grande finezza psicologica. E’ un’occasione preziosa per avvicinarsi alla realtà di un kibbutz dall’interno, perché Amos Oz, come il ragazzino, ci arriva da solo a 15 anni e ci sta per 30 anni, e infatti non racconta la vita nel kibbutz ai giorni nostri, ma quella negli anni ’50, quando il paese era giovanissimo e gli entusiasmi erano grandi. Sembra che Amos Oz, dopo tanti anni, abbia voluto rendere omaggio all’istituzione che gli aveva offerto una seconda possibilità di vita, raccontandone con onestà la solidarietà e la complessità del vivere comune.

  • Кремена Михайлова
    2019-03-31 13:27

    Какъв разказо-роман! От категорията на любимите ми „малки големи“ – „Негър“, „Ако това е любов“, „Прелюбодейци“, ето сега и „Между приятели“. Като изреждах тези книги, без малко да си кажа – „Голяма работа са/сме малките народи!“ Но в случая с народа на Амоз Оз не върви…А заради структурата си спомних за „Небесните пасбища“ на Стайнбек. В една част се запознаваш добре с даден герой, в другa той само се мярка, но вече знаеш за него не малко и го приемаш за естествена част от общото.От такива книги имам нужда от време на време – в тях не всички са интелектуалци, не всички са големи умници. Няма някакви супер оригиналности в стила. Простичко и истинско е. За такива книги дори няма нужда да се говори, по-добре е да се попиват тихо.„Докато вървеше, вдишваше дълбоко аромата на мокра земя и лекия дъх на гниещи портокалови кори и оборски тор от селскостопанския двор.“Може да не е някакво велико описание това (а и оборският тор се повтаряше като мотив в книгата). Но повярвах на всяка дума. Не помислих, че е там, защото „така се прави“ в разкази/романи – вмъква се описание на природата между събитията/мислите/диалозите. Признавам си, че аз понякога бързо минавам такива описания. Сега бях убедена, че Нахум усеща именно това.Такива са някои от другите герои:„Да ѝ се накарам гневно или да бъда сдържан.“„Ако някой го обидеше, Моше Яшар го поглеждаше право в очите и казваше тихо:- Обиждаш ме.“„Ако го помолиш за по-лека работа или за по-малко работни часове, ще ти отговори строго, че и дума не може да става , правилата трябва да се спазват. Но тайно веднага ще започне да търси пролука да ги заобиколи, за да ти помогне.“„Желанието беше толкова силно, че ръката му неволно се протегна и помилва трепкащия въздух над главата ѝ.“Това е нежната част (нямам предвид жените, очевидно цитираните герои са мъже). Както навсякъде, и грубата част присъства в кибуца. Борбата за надмощие – сякаш родена с първия бебешки плач, щом се проявява от детската градина. Може би най-силна болка изпитах от страха на малкия Одед, но твърде болезнена беше и „невинната жестокост“ на другите деца. Вроден страх, вродена жестокост… Добре, че след „Малкото момче“ нямах време да продължа със следващите разкази. За преход успях само да видя малко информация за „кибуц“. И пак – когато след часове се върнах към книгата, погледът ми едвам се откъсваше от последната страница на този разказ. Не от типичното съчувствие към страдащо дете/„счупено“ семейство и без излишното „ама как може?!“ На фона на личните истории Амос Оз фино преплита нишките на социалните и политическите проблеми. Макар че от предния разказ бях подготвена чрез „общите деца“ (нощем спят в детската градина; е, родителите могат да минат да ги завият…), в „Баща“ вече потръпнах от изрази като „Следващото поколение ще бъде точно като нас“. Познатата ни „уравниловка“ от комунизма. Или – да се гласува дали може да се позволи пътуване в страната и чужбина?!!Но въпреки реда никой не разбра какво става през нощта в детското спално помещение. Много добър пример за „ялова система“ – уж всичко е под контрол, а стават страховити неща… Не мога да си представя да използвам тази грозна дума „ялова“ за жена, но сега за подобни видове организации и идеологии – да!Диапазонът на изразяване на слабо или силно недоволство беше широк (но нямаше крайности, опитват се да кротуват хората).„По негово мнение колкото по-високи ставаха идеалите ни, толкова по-абсурдна беше нашата слабост и вътрешна противоречивост. Понякога цитираше с усмивка Леви Ешкол, казваше, че ние сме просто хора, при това невинаги.“„Дълбоко в сърцето си той смяташе, че тук, в кибуца, жестокостта е прикрита зад маската на увереност в собствената правота и принципност и знаеше, че всеки таи в себе си зрънце жестокост. Дори самият той.“„С гласуване не можеш да премахнеш завистта, дребнавостта и алчността."„Всъщност основополагащата идея на кибуца изключваше самотата.“Погледнах на задната корица и там е отбелязан парадоксът „сам в кибуц“ (“…самотата в миниобщество, в което по дефиниция няма място за самота.“)Оказва се, че в „колективно общество“ може да си още по-сам. Освен че има строги правила, като на длан се вижда всичко и затова може да се налага повече да се криеш в себе си. Не че и извън кибуц не съм срещала такива хора, навсякъде ги има:„Обичаше да усеща земята между пръстите си, обичаше крехкостта на цветята, но докосването до друг, мъж или жена, стягаше цялото му тяло и го караше да се свива като опарен.“Много естествени бяха всички герои. Примерно Рони – след историята с детето авторът можеше да го остави като образ, на който да симпатизираме до края, но е предпочел да покаже и неговите малки слабости. За други герои не беше нужно да се разказва повече в следващи разкази. Малко се каза за Една например. Но наистина нямаше нужда от друго… За всеки герой Амос Оз подава само „есенцията“ от него, но можем да си го представим целия. Една малка пръска боя в различен цвят според героя, а се вижда цялото цвете .Да се върна към понятието „кибуц“. Според Wiki кибуц е:„Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите“. Разликата е съществена от социализма, познат в бившия социалистически блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.“Според Нина от книгата:„След десет-двайсет години кибуцът ще бъде много по-спокойно място – каза Нина. – Сега всички пружини са здраво натегнати и цялата машина се тресе от напрежението. Старите кадри всъщност са религиозни хора, изоставили старата си религия и прегърнали нова, която обаче също е пълна с грехове, простъпки, забрани и строги правила. Те продължават да вярват силно, просто са заменили една религиозна система с друга. Маркс е техният Талмуд, общото събрание им е синагогата и Давид Даган е техният равин. Направо си представям някои от тях с бради и дълги коси и жените им с покрити глави. Но времето променя нещата, макар и бавно, и някой ден ще дойдат други, по-трезви хора, хора с търпение, съмнения и съчувствие като теб, Йоав.“Не зная наистина как е в наши дни, отказах едноседмична екскурзия в Израел преди време, може би бих разбрала… Най-често чрез художествената литература ми става малко по-ясно защо възникват различните идеологии и как хора се прикачват към тях. Мартин, който с очите си е наблюдавал група нацисти („обикновени хора, не чудовища“ казва самият той, жертвата), от своя страна вярва в това:„Мартин вярваше, че държавите трябва да се закрият и да се заменят от едно интернационално, пацифистки настроено братство, което да управлява целия свят, след като границите отпаднат.“И аз искам, но… няма как да стане. Ясно е, без изобщо да разбирам от история, политика и икономика. Много хубаво нещо е човекът, но не е за такова „братство“.От 150 стр. към 143-144 исках да се завтичам към компютъра да слагам петте звезди (макар че от началото ми беше ясно). Само леко колебание при „Деир Аджлун“ имах. Малко протяжен ми се стори (може би защото се наложи на три пъти да прекъсвам, вместо наведнъж да го прочета). Но беше „егоистично“ да ми е скучно точно на този разказ – именно колебанията и стремежите на младите заслужават внимание на такова място…Защо на стр. 143? За части от секундата - една ръка върху друга ръка („нелюбовно“). Тази картина ме прониза заради съчетанието на обич и болка – пак тихичко проявени… Реших да не преписвам магията на тези няколко изречения тук… Защо на стр. 144? Направи ми впечатление как простичко всеки си представя аргументите по обсъждания въпрос, всеки изглежда прав; наслагват се излезли от самите герои мнения и се получава една палитра, за която не можеш да кажеш „правилна/неправилна“ – правилна ли е една картина, правилна ли е друга картина… Неопределеността в тази книга ме успокои, вместо да ме обърка. Нищо, че не се очерта безспорна истина – за чувствата на хората, за организацията на обществата…Разказите – нито с неочакван край, нито със сензационен край, нито изобщо с някаква развръзка най-често. Дори ако се пропусне някой пасаж, пак може да се разбере „какво става накрая“. Но аз не бих пропуснала нито дума. Размерът – какъвто го харесвам: не къси, не дълги разкази, не много на брой в един сборник (над 50 ми дойдоха много в предишен). Вкусни малки хапки, малко тежички, както авокадото е плод, но тежък на вкус.Пак ми се появи наивното чудене – защо е толкова сложно да си човек (щастлив). Но в тези разкази още по-сложно е да си евреин, особено около средата на миналия век.След края прегледах цялата книга отново – за да запомня заглавията (много са точни), да си спомня всеки „случай“ и някои детайли на бавната-тъжна-топлина. Да кажа довиждане на приятелите.Почти никога не казвам: „Прочетете това“. Сега може би малко по-убедено бих препоръчала книгата. На тези, които харесват вълнуващата обикновеност.

  • Paul
    2019-04-12 14:50

    On our kibbutz, Kibbutz Yekhat, there lived a man, Zvi Provizor, a short fifty-five year old bachelor who had a habit of blinking. He loved to transmit bad news: earthquakes, plane crashes, buildings collapsing on their occupants, fires and floods.With these opening two sentences I am there. I know exactly who Zvi Provizor is, and I know who we're dealing with in the opening story of Amos Oz's latest collection of short stories. These are a series of eight vignettes set in a fictional collective settlement of late '50s or early '60s Israel. It's a place that the reader will come to know surprisingly well for so slim a volume. The tales are above all about humanity.I lived on a kibbutz once for several years, and no one of those communities is quite like another. That said, there are though certain traits and themes and character types that do tend to crop up in every one I ever encountered or heard about. Oz has captured with an amazing economy of words, and a clarity that is so satisfying, precisely who might live there and what preoccupies them.In "The King of Norway" our blinking bachelor Zvi and Luna Blank, a widow, fall into a new routine - talking every evening. "Two Women" exchange letters - Osnat the launderess has recently become separated, and Ariella, who works in the chicken coop and heads the culture committee, is the tall, slim divorcée to whom Boaz has run. The title story sees Nahum, a widower of about fifty, approaching the subject of his only remaining child, Edna, having moved in with David Dagan, a teacher and one of the kibbutz founders and leaders - a man his own age. "Father" is a story which I think is the most autobiographical: Sixteen year old Moshe is a 'boarder' newly arrived at Yekhat after his mother has died, and father and now uncle have both fallen ill. With the greatest poignancy we see Moshe finish work early one day and make the difficult trip to visit his ailing father. To anyone who has read Oz's 'A Tale of Love and Darkness' - this is a glimpse of what might have happened next. I was extremely moved."Little Boy" is another heartbreaker: The emotional volatility of the shared children's housing hits dad Roni in a way that doesn't quite affect mum Leah the same way. "At Night" sees Yoav the kibbutz general secretary turn night guard for the week. Nina needs his help with a problem that won't wait until morning. In "Deir Ajloun", Yotam the young adult son of another widow, Henia, receives an invitation from Uncle Arthur to study in Milan. Whatever will the general assembly have to say? The final story, "Esperanto", is about an older member of the kibbutz - Martin, a holocaust survivor who hid from the Nazis in Holland. Martin is the community shoemaker and is a former Esperanto teacher; he has trouble breathing and is dying. He is an anarchist to the very end:And once, when two brisk nurses came in to change his pyjamas, he grinned suddenly and told them that death itself was an anarchist. 'Death is not awed by status, possessions, power or titles; we are all equal in its eyes.'All of the characters we've met are present in this final tale, though they crop up here and there in the other stories - maybe on the path, or making a speech in a meeting - just as they do on any kibbutz. Amos Oz has written a first class and moving collection of interwoven stories. The final mosaic is a piece of art to behold. I had to pace myself to read this book as slowly as I could, I wanted to savour its quality for as long as possible. (Perhaps I should have just torn through it and reread it immediately?) Five stars and highly recommended.

  • Will
    2019-04-08 16:33

    "Marx is their Talmud."Life on a kibbutz, an Israeli utopian, agricultural community, in the 1950s was an ideological powder keg. Less than a decade after Israel's independence and the atrocities committed during the war, leftist Israelis envisioned a life of socialist community, where workers were allocated jobs and living quarters and children were raised communally.The idea of the kibbutz is incredibly compelling for me: communal dependence, a dedication to work and learning, the building of a new, better society literally from the ground up. But Amos Oz in this masterful collection describes what life was really like on the kibbutz behind the utopian image. People schemed, politics dominated every decision, individual interests were sacrificed ostensibly "for the greater good," but often because of jealousy. In "Deir Ajloun," a young man fresh out of the army wants to leave to study in Italy at his uncle's expense, but the kibbutz members' jealousy of his uncle, who left them to run a successful business, halts the young man's dreams, leaving him to wander in a burned out Arab village in a haze, confused and conflicted. He wants to take a break, but is it worth leaving everything and everyone he knows?Marriages break up, ideological purity is used as cover for philandering, and isolation overcomes communal living. Daily life was not glamorous, even if the ideas of self-sufficiency, duty, and communal responsibility are, at least to me.This winter, I was lucky enough to visit a kibbutz less than half a mile from Gaza. The woman who led us around was remarkable. Yael was raising a family through missile attacks and the oppressive presence of Israeli troops, yet maintained hope for a future where she and her children could once again work in the fields with the Palestinians half a mile away, just like she and her father did in her youth. Her steadfast devotion to healing the wounds of conflict, and addressing the atrocities that Israel has committed, inspired me. I don't know if Oz shares that sentiment, but I hope he does.Amos Oz is a brilliant writer, connecting eight stories together with one grand narrative. The work have been less compelling if it had been in novel form because the different perspectives that Oz adopts are critical to understanding the complexities of kibbutz life. Collections of interconnected short stories, like The Martian Chronicles and The Tsar of Love and Techno, always stick with me, and I hope that Oz's words and warnings will resonate within me for years to come.

  • Siv30
    2019-03-25 13:29

    זו הקריאה השניה שלי של הספר היפה, הרגיש והנוגע ללב הזה. לא זכרתי הרבה מהקריאה הראשונה אבל זכרתי את העדינות והדמויות הקטנות שמצייר עמוס עוז. קטנות במובן של האדם שנמצא מול החברה הקיבוצית, גוף אחד מחמיר וביקורתי כלפי היחיד החריג, השונה והמעז לצאת מהמרחב המותר לו. למעשה הסיפורים מקפלים בתוכם ביקורת חריפה כלפי החברה הקיבוצית על כל מנהגיה ורבדיה. על הצביעות הבוטה והקיעקוע של האינדווידואל עד מחיקתו המלאה.בשמונה סיפורים, מתאר עמוס עוז את קורותיה של החברה הקיבוצית.החל מהסיפור על הזקן התימהוני והבודד בתחילת הספר שבודק את מודעות האבל, עובר דרך דמותו של משה, ילד החוץ שעוזב את ביתו בשל מותה של אימו ומחלת אביו ועובר כזה שינוי וביטול הזהות האישית שלו, עד שאביו מולידו לא מאמין למראה עיניו כשהוא מגיע לבקרו, דרך הילד יובל הכמהה לאהבת הוריו הנחלקים בין אימו הנוקשה הממלאת את כל הנורמות הקיבוציות גם כשברור שזה פוגע בבנה הצעיר ואביו שמנסה לגשר על הפער ולספק לילד משענת איתנה. סיפורים נוספים עוסקים בעזיבת בעל את אישתו לטובת המאהבת גם היא בת הקיבוץ, וסיפור על רומן בין מורה לתלמידתו.כל הסיפורים שמים את הפרט במרכז ומדגימים את המתח שבין רצונות והשאיפות של הפרט למול הקולקטיב. במובן זה שמו של הספר הוא אנטי תזה לסיפורים מציבים את האדם בודד בתוך קבוצה עויינת ונוקשה שאינם חברים שלו במובן המילולי והישיר.ספר מקסים, נוגע ללב.

  • Zahra
    2019-03-21 21:42

    مجموعه‌ای از هشت داستان کوتاه که هرکدوم، تکه به تکه، با نخ‌های ظریف، به داستان‌های دیگه‌ی مجموعه وصل میشن. داستان‌ها در یک «کیبوتص» (شهرک‌های اشتراکی در اسرائیل) می‌گذرن. «کیبوتص یخات». شهرکی که بر اساس صهیونیسم و «مالکیت اشتراکی» اداره میشه. جمع برای همه‌ی ابعاد زندگی اهالی کیبوتص تصمیم می‌گیره، همه باید در یک غذاخوری بزرگ کنار هم غذا بخورند، همه باید به کشاورزی یا کار یدی دیگه‌ای که جمع براشون تعیین میکنه و به درد کیبوتص میخوره مشغول شن، بچه‌ها متعلق به خانواده نیستن و باید شب‌ها توی خوابگاه و دور از والدین بخوابن، مالکیت خصوصی و دنبال‌کردن منفعت و هدف شخصی ممنوعه، الی آخر. جایی که به قول «نینا»، قراره مارکس تلمود آدمها باشههر داستان، روایت چند روز از زندگی یکی از اهالی «کیبوتص»ئه. بعضی زن، بعضی مرد. جوان و پیر. داستان‌ها متنوع، عمیق و تاثیرگذارن، و ابعاد جالبی از حوزه خصوصی و عمومی زندگی، اصول و ایده‌آل‌ها و دلسردی‌ها و شکست‌های آدم‌ها طرح میکنن. متاسفانه به‌خاطر اسرائیلی بودن «آموس اُز» (نویسنده)، کتاب فعلا به فارسی ترجمه و چاپ نخواهد شد؛ ولی انگلیسی کتاب نسبتا ساده و روانه و ای‌بوک‌ش هم گیر میاد؛ بنابراین خوندنش توصیه میشهممنون از عطا که نسخه چاپی کتاب رو بهم امانت داد

  • Natalie
    2019-03-28 13:35

    Ooooo...mene ovo nije baš oduševilo. Naslov ''među svojima'' pa ne znam...ovi likovi ''nisu bili svoj sa svojim'' :))) Život u kibucima nije onakav kakav sam mislila da jest. Nema tu radosti, opuštanja...zapravo sve suprotno. Puno ogovaranja među članovima, podjeb..., gaženja,, hvala ne bih izdržala u takvoj zajednici. Meni osobno baš nije ova knjiga ''sjela'' kak ima biti :)

  • Bookmaniac70
    2019-03-31 14:41

    След прочитането на тази книга си мислех, че писателите са най-добрите, истинските историци. Защото те като никой друг са способни да съхраняват и предават късчета уникална история, да обезсмъртят един обикновен човешки ден,разговор или поглед. Как щях да познавам хората от кибуца, ако не бяха книгите на Амос Оз? И не мога да определя кое е по-впечатляващо- дали съхранените образи или сърцето на писателя, в което се оглеждат. Всеки един от тези разкази ме развълнува все едно, че ставаше дума за герои, които познавам. Техните копнежи, страхове и съмнения на пръв поглед са обикновени. Нито един от тях не извършва нещо героично,достойно за възхвала или възхищение. И все пак са нарисувани с такава любов и разбиране, че те убеждават в уникалността и ценността на всеки отделен човешки живот.Каквото и да напиша,ще е невъзможно да се предаде красотата и нежността на писането на Оз. Затова ще завърша с няколко цитата:"В малките утринни часове първият за сезона дъжд намокри покривите на къщите, зеленчуковите поля и овощните градини. Разнесе се свеж мирис на влажна земя и чисти листа. Дъждът затропа по улуците и изми прахта от червените керемиди и ламаринените покриви на бараките. Призори нежна мъглица обви сградите и обсипаните с капчици цветя заблестяха на слънцето. Една забравена пръскачка продължаваше да напоява ненужно поляната. Мокра от дъжда червена детска тротинетка стоеше захвърлена напряко на пътя. От върховете на дърветата се разнесе остър, стряскащ крясък на птица" ("Между приятели")."Вече му беше ясно, че не ставаше дума за поканата на чичо му Артур, а дали имаше куража да напусне кибуца, майка си и брат си, и да се гмурне в непознатия свят отвън ей така, само с ризата на гърба си. На този въпрос той нямаше отговор. По дрехите му бяха полепнали тръни и сухи листа, Йотам стана и изтупа панталоните и ризата си. После тръгна, въпреки че повече от всичко му се искаше да остане тук, сред руините на Деир Аджлун, да седи неподвижно на ръба на пресъхналия кладенец, без да размишлява, и да чака". ("Деир Аджлун")"Рони събираше марки и двамата с Одед се занимаваха с колекцията всеки ден след работа. Сядаха и се навеждаха над масичката за кафе в затоплената от синия пламък на нафтовата печка стая. Главите им бяха толкова близо една до друга, че почти се докосваха. Одед потапяше изрязаните парчета от пощенски пликове в купа с вода, за да размекне лепилото и да отдели марките.После под ръководството на баща си ги поставяше с лицето надолу върху амбалажна хартия, за да изсъхнат." ("Малкото момче")."Оснат остана още малко до новата могилка, заслуша се в чуруликането на птиците и пърпоренето на трактор в далечината и усети в себе си невероятно спокойствие, сякаш това не беше погребение, а хубав, смислен разговор." ("Есперанто")

  • nettebuecherkiste
    2019-04-17 14:51

    Amos Oz hat selbst in einem Kibbuz gelebt und in dieser Kurzgeschichtensammlung vermittelt er uns einen Eindruck davon, wie das Leben in einem Kibbuz in den 50er Jahren aussah. Es handelt sich dabei um einen fiktiven Kibbuz, also nicht um Erinnerungen des Autoren. Die einzelnen Geschichten haben jeweils eine andere Hauptperson, die jedoch in den weiteren Geschichten wieder als Nebenfigur auftauchen kann. Es geht dabei weniger um die Konflikte des noch jungen Staates Israel, obwohl natürlich am Rande durchaus auch Kriegsereignisse und beispielsweise das zerstörte Palästinenserdorf nahe des Kibbuz erwähnt werden, sondern um die ganz individuellen Menschen im Kibbuz, ihre verschiedenen Hintergründe, ihre Probleme, ihre Ansichten. Deutlich wird dabei, dass es im Kibbuz zwei Fraktionen gibt: einmal die Gründergeneration, die die Regeln des Kibbuz streng auslegt und marxistisch geprägt ist. Sie bestehen beispielsweise darauf, dass die Kinder im Kinderhaus schlafen und nicht bei ihren Eltern, und möchten durchsetzen, dass junge Leute, die studieren möchten, zuerst 3 Jahre im Kibbuz arbeiten sollen. Andererseits die meist Jüngeren, die diese Regeln auflockern möchten. Wir erfahren nicht, wie sich der Kibbuz weiter entwickelt, überhaupt können die offenen Enden der jeweiligen Geschichten gerade am Anfang ein wenig befremden, doch man gewöhnt sich daran, wenn man erkennt, dass das Buch ein Panorama des Lebens in einem Kibbuz darstellt und nicht eine abgeschlossene Geschichte.Oz’ von Mirjam Pressler wunderbar übersetzte Sprache ist klar, ruhig, sehr angenehm zu lesen bzw. in diesem Fall zu hören. Dazu trägt auch der ebenso ruhige Sprechstil Christian Brückners bei, der das Hörbuch zu einer runden Sache macht.Ich kann dieses Buch, ob nun in Hörform oder als Printexemplar, auch jenen empfehlen, die sich wie ich selbst bisher nicht an Amos Oz gewagt haben, ich halte es für ein gutes Werk, um den Schriftsteller kennenzulernen. Und natürlich erfährt der Leser einiges über die Siedlungsform Kibbuz.Mal sehen, ob ich mich als Nächstes an “Judas” wage :-)

  • Barbara
    2019-04-01 18:36

    It occurs to me when I read a book written by a non-English speaking author, that its success is highly dependent on the skills of the translator. Generally I do not seek short stories for my reading pleasure, but as I read these stories, I find that I am lured into a sense of fascination by the rhythm of the narrative. So I believe that the translation, skillfully rendered by Sondra Silverston helped enhance the writing.These all take place in a kibbutz in the early 1950's, when Israel as a state was in its infancy. If the reader is equipped with the knowledge of transformations of these institutions from the early days, it is interesting to view the struggles, the ideals and the strict desire for conformity to communistic practices. Life there has become more in step with modern democracy and certainly more comfortable, practical living arrangements.Each member has a story, often connected with the war, with some interconnecting of tales. Every individual seems to demonstrate a sense of resignation to failure or disappointment, yet each character has continued on with his/her ordered existence. Many seek improvement of their lot and a desire to help others.I did enjoy reading Oz's narrative and admit that sometimes short stories reveal many interesting details.

  • Христо Блажев
    2019-04-05 19:30

    Животът, споделен “Между приятели”:Затрогващи и стоплящи. Точно така могат да се определят десетината къси разказа, сбрани зад красивата корица на “Между приятели”. Амос Оз е направил нещо твърде трудно според мен – да опише кроткия, прост, регулиран и споделен живот в еврейски кибуц, без да го романтизира и без да го опошлява. В тези разкази няма религия, почти няма политика, няма и насилие (пак почти). Има топлина, споделеност, има стил от висока класа, който предава ежедневието като художествена картина, която приласкаващо те грабва не с отделни елементи, а с цялостната си балансираност. И все пак всеки един от тези разкази е за някакво противопоставяне, за хора, които излизат извън масата и заявяват своята индивидуалност. А в рамките на кибуца, в който подчинението на нуждите на обществото е задължително, това винаги води до конфликти.

  • Natira
    2019-04-01 19:49

    4,5 * und nur deswegen nicht 5, weil ich mir doch mehrfach ein nicht ganz so offenes Ende gewünscht hätte (z.B. in Bezug auf Roni, dessen Liebe zu seinem Sohn solche Früchte trägt, oder in Bezug auf Mosche und seinen Vater). Im Übrigen faszinieren mich die in den Kurzgeschichten gewährten Einblicke in das Leben im Kibbuz, sowohl in organisatorisch-gesellschaftlicher Art (Ausschüsse, Wehrdienst und Arbeitsjahre, Kinderhaus etc.) als auch in Bezug auf das zwischenmenschliche Zusammenleben (ich frage mich, wie ein paar der Ehen in den Geschichten wohl zustande gekommen sind). Für mich zeigt sich in jeder einzelnen Geschichte, dass das Leben in einer Kibbuz-Gemeinschaft sowohl Segen als auch Fluch für die Menschen bedeutet, wobei ich die wirtschaftliche Komponente ebenso meine wie die emotionale und psychische. Gelesen wurde das von mir gehörte Buch von Christian Brückner, und zwar - um es in einem Wort zu sagen - ganz wundervoll.

  • Leka
    2019-04-04 16:38

    Questo libro continuo a tenerlo vicino al letto. Perché prima o poi (forse più poi che prima) devo rileggerlo. Un dovere, perché mi è rimasto il dubbio che la traduttrice (sempre lei, la stessa di Nevo!) pasticci un po'. Non so perché tutt'a'un tratto m'è presa questa insofferenza. E magari lei non ne ha nemmeno nessuna responsabilità.Però l'ultimo scorcio dal Kibbuz -esperanto- è davvero molto bello (o almeno a me è piaciuto tanto). Sarà per la lingua costruita per affratellare tutti i popoli... -e per eliminare tutti i traduttori (?)- ma è di una poesia estrema. Estrema, come la morte.

  • Cathy
    2019-03-29 20:37

    "In ten or twenty years," Nina said,"the kibbutz will be a much more relaxed place. Now all the springs are tightly coiled and the entire machine is still shaking from the strain. The old-timers are actually religious people who left their old religion for a new one that's all just as full of sins and transgressions, prohibitions, and strict rules. They haven't stopped being true believers; they've simply changed one belief. System for another. Marx is their Talmud." (P. 143)

  • Cathrine
    2019-03-31 19:25

    Love this :-) ! Will be looking for more by him!

  • Анастасия Карнаух
    2019-04-18 18:33

    Прекрасни разкази.Топли и студени, "правилни" и "грешни", свободни и затворени до безумие...Знаете ли какво е "кибуц"? Е, след прочита на "Между приятели" ще научите...

  • Loes Dissel
    2019-04-05 18:46

    Eight stories touching me deeply. Each one written with so much empathy for the individual. The idealist, the sceptic, the hard working struggler.Moving stories from a really great writer.

  • Dipankar
    2019-04-20 13:42

    To Osnat, who brought him a covered plate and a covered cup from the dining hall every evening, he said, “Man is basically good and generous and decent. It’s the environment that corrupts us.”Osnat said, “But what is the environment if not other people?"Do you have headaches often? Well I do. No, not very often, at least not these days, but there was a time when it used to be a very regular phenomenon - when I was growing up. Also, are you the kind that reads with music on? I am, and I've been that way for over seven years now. I just don't know how to be even partially idle, I simply have to do more than one thing at a time, else I get bored. So if I'm eating, I have to watch something or talk with someone, if I'm writing, I'll listen to some music, if I'm talking on phone or waiting, I pace around the whole house a million or so times. But the one thing that has always bothered me with this habit of mine is when I have headaches. I am told to do nothing else but sit and rest, no use of eyes or ears, and that is the hardest thing for me. If I read, the complexity of the writing style may exert my mind and that makes the headaches worse, same goes for most kinds of music. Over a period of time, I've found a handful of songs that I can still listen to during headaches (Weird right? But you have to do weird things when you're weird to indulge your weirdness) but alas, never anything to read. Dostoevsky will make my head burst, Bulgakov makes me scream, Vonnegut drives a spear through my brain, Murakami makes me numb, even Marquez, my beautiful beautiful Marquez, the literary love of my literate life Marquez, even he manages to pain me then. Let's not even get started on Kafka, that man can give a healthy man migraines. But I managed to read 5 stories out of 8 from this book, last night, when I had one of the worst headaches I've ever had (I took medicines yeah, I'm not that irresponsible and weird all right, and I'm perfectly fine now). Even with my music on. And by the time I finished the final story, my headache was gone.If you're someone who has ever suffered from headaches, you'll know what kind of book this is and I need not say a word more. If you're not, I'm not saying anything, because I'm just jealous of you. I'll say this though, I've read very few short story collections in my life, and absolutely nothing by Amos Oz, but I'm only regretting all these for the first time now.

  • Bookaholic
    2019-04-14 17:24

    Nu vă lăsaţi induşi în eroare de titlul cu tentă călduţ-optimistă al celei mai recente cărţi de Amos Oz traduse la noi, la Humanitas fiction, Între prieteni – nu este vorba nici despre prietenie, nici despre apropiere umană, nici măcar despre lucruri comune care, de bine, de rău, îi ţin pe oameni împreună. Miniromanul lui Amos Oz este o carte amar-ironică despre cea mai profundă singurătate pe care o poate trăi individul, acea singurătate apărută chiar în miezul comunităţii în care, teoretic, ar trebui să se simtă protejat şi împlinit. Caracterizându-şi cartea drept „un roman tragicomic al condiţiei umane”, Amos Oz creează o lume frântă, compusă din personaje neînţelese, o lume mai degrabă tragică decât comică, în care singurul fir roşu ce pare a-i uni pe cei din kibbutzul Ykhat.Kibbutzul, comunitate tradiţională din Israel, în care membrii săi duc o existenţă austeră, bazată în principiu pe munca în agricultură şi pe împărţirea egală a responsabilităţilor, apare, în romanul lui Amos Oz, nu doar cu rolul său de a-i ţine pe oameni uniţi şi loiali, ci este văzut şi cu un ochi critic – în kibbutz, viaţa grea, dar care promovează egalitatea şi distribuirea corectă a atribuţiilor şi a beneficiilor nu este compensată de o atmosferă de bună înţelegere şi de deschidere. În kibbutzul Ykhat, în anii ’50, oamenii trăiesc fiecare în celula sa, foarte atenţi la fiecare acţiune a lor, care ar putea imediat să stârnească bârfa. Amos Oz creează o galerie de inadaptaţi, care nu reuşesc să-şi integreze felia lor de viaţă într-un tot armonios, aşa cum este de sperat. (continuarea cronicii:

  • Petya
    2019-03-26 18:28

    Хареса ми книгата на Амос Оз "Между приятели". Интересен е форматът - отделни разкази, но героите в тях са все "от кибуца" и всъщност те всички са свързани. Развива образите от различни перспективи, ту като главни, ту като второстепенни герои в зависимост от гледната точка. Започнах да чета с леко предубеждение, тъй като по принцип не си падам по книги за отминалия соц, не съм носталгична по отношение на онова време и просто го приемам като вид опитност, до която хората от моето поколение сме се докоснали, слава Богу за кратко. Амос Оз ме изненада с хуманната си гледна точка и с живия си интерес към същността на човека, при което соц атмосферата беше само фона, базата, върху която се разкриваха особеностите на хората. Вероятно не е за пренебрегваме този фон, той изважда на повърхността неща, които при други обстоятелства не биха били същите. Но не е натрапчива книга за соца, а е книга за хората в "кибуца". Човек лесно заживява с героите и се замисля върху въпросите, които вълнуват тях. Много въпроси поставя авторът. В края на книгата мнението ми за нея беше в пъти по-високо, отколкото когато я започнах. В края ме завладя усещането, че съм се докоснала до стойностно четиво. Непретенциозно, но изпипано. Философия посредством натуралност и ненатруфеност. Заслужава си отделеното време. Бих прочела с удоволствие и други неща (предполагам отново разкази - защото обичам разкази и защото Амос Оз се справя добре с тях) от автора.

  • Ghiomara Beov
    2019-03-23 15:31

    Ocho historias muy muy reales, todas dentro del Kibutz Yakhat. Son historias tan normales, tan humanas que parecerían un poco planas, pero la vida es así, y logra que alcances a ver cómo es la dinámica de convivencia en los kibutz. Creo que es la primera vez que leo algo sobre los kibutz. Lo único que sabía de ellos es que mandan allá a hijos desperdigados de familias ricas judías. Pero es mucho más complejo, es como una sociedad utópica entre menonita y socialista, muy raro. Creo que leeré más sobre este tipo de lugares.

  • Laurie Gordon
    2019-04-19 18:42

    My first encounter with Oz, and as I love short stories, it was a fitting beginning. The characters are not quite perfectly described but the mood of kibbutz life is skilfully captured. A fatalistic thread runs through this collection as one ponders the decaying of dreams, the strength of commitment and the inevitability of human relationships. These people seem real, yet their lives march to a self-imposed unreality, These are small portraits from a larger canvas and I was left wanting more - not more stories, but more depth, more colour, more fulfilment.

  • Pascale
    2019-04-03 20:41

    Everything in this book about how a kibbutz was run was of great interest to me, but altogether this collection is disappointingly slight from somebody of Oz's stature. Some of the stories emphasize the rigidity of the kibbutz, even sometimes its cruelty (as when a father is prevented from protecting his timid son from the bullying of more rambunctious kids), while others highlight its idealism and efficiency. This makes for a balanced but somewhat tepid assessment. None of the characters is particularly memorable, and the whole thing feels either unfinished or half-baked.

  • Anne
    2019-04-09 16:48

    As someone else said in their review, this is an elegant little book. It is a series of stories with many of the same characters shared throughout. It is not fraught with emotion and drama but tells simple stories about lives in flux. Although there is sadness and death and frustration Oz describes it calmly and the characters accept their lives and their stories with resignation. Unfortunately, there is not much happiness described--and the happiness is fleeting. But, the stories feel real and feel true. I will think about them for a long time to come.

  • Kenneth Iltz
    2019-04-13 15:48

    Amos Oz was born in Jerusalem and lived in a kibbutz for 36 years. He is one of the most influential and well-regarded intellectuals in Israel. He is an advocate for a two-state solution to the Israeli–Palestinian conflict. Between Friends is a collection of eight interconnected short stories about life in a kibbutz in the 1950’s. Amos Oz is a masterful writer. Not a word is wasted. Reminiscent of Hemmingway’s sparse writing style. I highly recommend this book.

  • Dorien
    2019-03-30 13:30

    Meerdere verhalen die losjes met elkaar verbonden zijn over een kibboets in Israël in de jaren '50. Deze leefgemeenschap gooit traditionele samenlevingsconventies radicaal overboord, maar vervangt deze door zeer strakke, eigen regels die een deel van de bewoners verstikken. Graag gelezen.

  • Anat
    2019-04-02 20:28

    loved the book, 8 stories about people living on a kibbutz and their struggles with daily life and the great ideals the kibbutz was built upon. so much sadness and regret and so much empathy for the characters. I read a story a day and did not want it to end - it was such a treat.