Read Питай вятъра by Olav H. Hauge Олав Х. Хауге Мария Николова Online

Питай вятъра

„Олав X. Хауге не може да бъде пренебрегнат от никого, който иска да научи нещо за норвежката поезия.“Ян Ерик Волд, поет„Един от малкото следвоенни норвежки поети с голямо значение за световната литература.“Ойстейн Ротем, литературовед„Правото на чувствата е страстно подчертано. Вселената се възприема като одушевена и органична, светогледът е монистичен или пантеистичен. П„Олав X. Хауге не може да бъде пренебрегнат от никого, който иска да научи нещо за норвежката поезия.“Ян Ерик Волд, поет„Един от малкото следвоенни норвежки поети с голямо значение за световната литература.“Ойстейн Ротем, литературовед„Правото на чувствата е страстно подчертано. Вселената се възприема като одушевена и органична, светогледът е монистичен или пантеистичен. Природата и външната действителност са видени като отражение на същинската, духовната действителност и често символизират тази скрита реалност.“Асбьорн Орнес, литературовед„Лирическият Аз, който изговаря и изпява словата на пейзажа, разбира себе си в мащабно съзвучие с всичко, което го заобикаля. Така стихотворенията са населени с хора, приказни създания, духове и всевъзможни животни; обрасли са с цветя, папрат, дървета; вездесъщи са времето, вятърът, снегът, дъждът, белязаните от тях сезони, зимният мрак и лятната светлина.“„Вадите Цайтунг“...

Title : Питай вятъра
Author :
Rating :
ISBN : 9786197082203
Format Type : Paperback
Number of Pages : 126 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

Питай вятъра Reviews

  • Мария Змийчарова
    2019-06-13 06:57

    Най-много ми харесахаНе носи цялата истинаНе носи цялата истина,не носи океана, за да утоли жаждата ми,не носи небето, когато моля за светлина,донеси един проблясък, една капка роса, една прашинка,както птиците носят капки от водата, в която са плували,а вятърът – зрънце сол.иОнзи мъжСтарият ми пуловерна гвоздей в бараката,износени обувки,познавамонзи мъж.Премествам гона друг гвоздей,в друг ъгъл,пречи ми.Сърцене ми даваи да го изхвърля.Другите повечето ми бяха малко... предсказуеми и повторяеми.Ето например едно, което до преди последните четири стиха по ми харесва отколкото след тях:УнесНека се потопимв унеса, вспокойния сън,нека се потопим – дветопки тесто, вприятната фурна,наречена нощ.И на сутринтада се събудимдва златистипшенични самуна!(а и тези "в"-та самички на края на стиховете не съм сигурна, че са редни)Благодарности на издателство "Да" и на Мария Николова за превода и че ни запознаха с този "Олав Х. Хауге [, който] не може да бъде пернебрегнат от никого, който иска да научи нещо за норвежката поезия."

  • Solange
    2019-06-23 03:55

    "Вече не ме привличат планините.Достатъчно дълго съм живял сред мразовити ледници.Още си проправям път през горите, вслушвам сев есенния вятър, отдъхвам край езерцата,следвам реките. Дори до късна есентам се намират боровинки.Ако искаш да стигнеш далеч, трябва да превалиш планината.Нека върховете стоят на местата си."