Read მოსკოვიადა by Yuri Andrukhovych Raul Chilachava Online

მოსკოვიადა

"მოსკოვიადაში" მოსკოვის ლიტერატურის ინსტიტუტის სტუდენტი, ოტო ვილჰელმოვიჩ ფონ - ფ. გვიყვება ერთი დღის საკუთარ თავგადასავალს, საბჭოთა იმპერიის დედაქალაქში, რომელიც არსებობის უკანასკნელ დღეებს ითვლის.რომანში საკმაოდაა ჟარგონული და უცენზურო ლექსიკა, რომელიც წარმოადგენს სატირის, იუმორის, სარკაზმის, ირონიის, თვითირონიის თავისებურ ნაზავს. მასში ოსტატურადაა აღწერილი კომუნისტური სა"მოსკოვიადაში" მოსკოვის ლიტერატურის ინსტიტუტის სტუდენტი, ოტო ვილჰელმოვიჩ ფონ - ფ. გვიყვება ერთი დღის საკუთარ თავგადასავალს, საბჭოთა იმპერიის დედაქალაქში, რომელიც არსებობის უკანასკნელ დღეებს ითვლის.რომანში საკმაოდაა ჟარგონული და უცენზურო ლექსიკა, რომელიც წარმოადგენს სატირის, იუმორის, სარკაზმის, ირონიის, თვითირონიის თავისებურ ნაზავს. მასში ოსტატურადაა აღწერილი კომუნისტური საზოგადოების გახრწნა, დეგრადაცია და ილუზიების ნანგრევებზე ახალი, შოვინისტური, პროფაშისტური რუსეთის აღმოცენება....

Title : მოსკოვიადა
Author :
Rating :
ISBN : 9789941238345
Format Type : Paperback
Number of Pages : 284 Pages
Status : Available For Download
Last checked : 21 Minutes ago!

მოსკოვიადა Reviews

  • Natasha
    2018-11-14 04:51

    I read The Moskoviad because I have a strong interest in Ukrainian culture, being second generation Ukrainian American on my mother's side. While I enjoyed certain aspects of Andrukhovych's novel, over-all it lacked a consistent plot. I suppose it doesn't need one to be good, but it would have helped me, as the reader, to have something linking the seemingly random events/dreams/memories we hear the narrator describing. I suppose we keep being reminded that he is meant to meet up with friends, but his drunkenness, hunger, and interactions with people he encounters get in his way of him achieving his end goal.What I did enjoy was the use of poetic language. For example, in the beginning of the novel when von F. describes the dream he had of meeting the King of Ukraine, is so full of imagination and beauty, yet brings about this desire for the Ukraine to have some kind of lasting Empire and respect that it is often denied. Then, in the very next chapter we are presented with a strange rape scene. The two scenes clash in a confusing way. The rape is almost glorified and sensual rather than horrific, as the crime is committed by the narrator. Then, further into the book he visits his girlfriend's house while he is drunk but intending to meet up with his friends. Then he witnesses a bombing, and ultimately stumbles upon a secret military effort to exploit mutant rats as a weapon. It reads a bit more like an acid trip than anything else, or like it was written by someone with ADD. It's a dark novel, for sure, but reflects an honest picture of the former Soviet Union. There is much love lost between the different cultures and countries that exist in Eastern Europe. Theirs is a tumultuous history of oppression and deep seeded prejudices. If you are interested in the mindset of a young man living in post-soviet Russia, I feel this is a good book for you to read. The use of language is quite beautiful. However, be forewarned that the novel lacks consistency.

  • Sasha Ambroz
    2018-11-13 01:50

    Так вже сталося, що я майже поспіль прочитала "Депеш Мод" Жадана і "Московіаду" Андруховича. І стримане роздратування, викликане "Депеш Мод-ом", перетворилося майже на жорстке несприйняття "Московіади".Перед тим зауважу, що претензія моя стосується вузько романів, а не широко усього доробку обох авторів.Так, і Жадан, і Андрухович вправно володіють словом, майстерно гротескують сюжетом, працюють за усіма канонами постмодерністського роману, де нема четвертої стіни, і взагалі - автор помер.Але оцей троп про подорож-крізь-бухло-та-єблю-до-недосяжної-через-ліньки-ГГ-мети... Ну чесно, ну мені було б соромно так писати не те що на початку дев'яностих, а вже у шістдесятих.Ця маскулінна хвороба (недо) самоствердження проходить крізь сучасну українську прозу червоною ниткою ригалова. Не знаю, як до цього ставляться інші читачі, але особисто я вже читала Хемінгуея, тому не бачу в цьому нічого нового.

  • Олена Гриньків
    2018-11-17 04:33

    Дізнатися, про що «Московіада» можна двома способами: а). справді прочитати «Московіаду», б). переглянути «Небеса обітованні» Е. Рязанова. Відверто кажучи, зараз я обрала б друге, але порівнювати книгу і фільм, які по суті не пов’язані, мабуть, некоректно. Все, що їх дійсно об'єднує, – це дуже автентична атмосфера краху імперії, тобто останніх років (у «Небесах обітованних») та останніх місяців (у «Московіаді») перед розпадом СРСР.Взагалі книга викликала дуже багато асоціацій. Вона виглядає мені чимось середнім (якщо тут, звичайно, може бути щось середнє) між «Уліссом» і «1984». Про паралелі з першим говорить вже сама назва, а також окремі перипетії сюжету, який охоплює один день з життя українського поета Отто фон Ф. Та напевно на цьому подібності й закінчуються, хоча вплив Джойса на Андруховича складно переоцінити: про нього він згадує ще в Рекреаціях. З «1984» все складніше. В «Московіаді» є головний герой, який по-своєму протистоїть режиму, і є такий собі Сашко-О’Брайєн з радянського Міністерства Любові. Але в таких співпадіннях немає заслуги ні Оруела, ні Андруховича, бо побут СРСР дійсно до болю нагадував антиутопію.Зрештою, навіть не знаю, сподобалась мені книга чи ні. Особливо щирими, правдивими і дещо навіть зворушливими мені виглядали два фрагменти: про сусіда Отто фон Ф. по гуртожитку Руслана, який зірвався з пожежної драбини (деталей як і чому з ним таке сталося розкривати не буду; причина дуже прозаїчна і дуже характерна для Росії) та стосунки Отто фон Ф. з КДБ. Все решта – викладене так, що виглядає дуже нелогічним і примарним. Воно й не дивно, за це критики віднесли «Московіаду» (як і деякі інші твори автора) до постмодерної карнавальної літератури, де вже нема різниці між вигадкою і реальністю. Звісно, така специфіка жанру. Звісно, так і було задумано. Але саме у цій книзі була втрачена одна дуже важлива особливість стилю Андруховича – його естетика. Якогось суб’єктивного задоволення від прочитаного вже немає, залишається просто бажання дочитати книжку. Причина цього напевно в тому, що метою письменника було викликати якраз не відчуття задоволення, а відчуття відрази. Дивно і в чомусь пророчо, але почалось це ще з першої сторінки, чого автор аж ніяк не міг би передбачити: «Спиш самовіддано, найчастіше до одинадцятої, поки узбек за стіною не увімкне на повний регулятор духмяну орієнтальну музику “адин палка два струна”». Тому після прочитання цієї книжки останні чотири роки не можеш назвати інакше, аніж суцільною московіадою. Такі моменти розкидані по тексту повсюдно, а вже тоді, коли сюжет доведений до абсурду, виринають речі дуже логічні і особливо актуальні для нас зараз: те, як керівництво СРСР планувало організувати на території незалежних держав маріонеткові уряди і дочекатися тріумфального повернення республік. Одним словом, все про що ми знали, але боялись озвучити.І нарешті наприкінці, коли Отто фон Ф. їде в поїзді до Києва, відчуваєш, що це саме те, що очікувалось від нього з перших рядків книги.

  • Pečivo
    2018-11-21 02:48

    Moskva na přelomu 80. a 90. let musela bejt solidní diskotéka - Andruchovyč popisuje tuto dobu rozpadu sovětského svazu a todle místo velmi depresivně a temně, podobně jako Topol Prahu v Sestře. Za tohle už extra hvězdičky.Krom toho je hlavní hrdina ukrajinský básník, který v Moskvě bydlí na koleji a studuje. Teda rád by, ale všude je tolik vodky a ženských, že mu to moc nejde, protože je všude tolik vodky a ženských. Proto mu například velmi dlouho trvá přesunout se z A do B. Moskoviáda popisuje jeden jeho den, kterej je tak bizarní, že bych rád zase použil přirovnání k Sestře. Přirovnání k Sestře. Tak. Právě jsem ho použil. Pečivo out.

  • Bogdan Obraz
    2018-12-08 07:39

    Якщо “Рекреації” були 100-грамовою самбукою, то “Московіада” – це 100 грам вогняного абсенту на голодний шлунок, без закуски. Автор руйнує символи імперії – Радянської Москви. Сюжет переповнений пост алкогольними та до блювотними галюцинаціями героя Отто фон Ф., котрий блукає по місту (точніше – по його підземним нутрощам) в останні дні гнилої та смердючої імперії.

  • Julia Bilous
    2018-12-12 04:39

    Неймовірний.У нас з Андруховичем, тепер я в цьому впевнена, все складеться якнайкраще.

  • რეზი ჭითანავა
    2018-11-20 06:37

    "თავის დროზე გვასწავლიდნენ,რომ რომის იმპერია დაღუპა მონებისა და კოლონიების დარტყმებმა. ამ იმპერიას ლოთების დარტყმები დაღუპავს.""ეს არის ათას ერთი ჯურთმულის ქალაქი" (იგულისხმება მოსკოვი)წიგნი? ბრწყინვალე.

  • Furs_of1
    2018-12-11 07:41

    в порівнянні з "Рекреаціями", романом, який мені дуже сподобався, "Московіада" це якась тоскна претензійна квазімодерністська писанина. безкінечна балаканина ні про що. в жанрі сюрреалістичного потока свідомості можна писати краще і цікавіше.

  • Mikheil
    2018-11-28 01:51

    კარგი წიგნია, მაგრამ ვაღიარებ, რომ თარგმანის ხარისხი იყო ისეთი ბომბი და ისეთი მასტერკლასური, რომ წიგნის სიუჟეტზე მეტად მაგით ვისიამოვნე :3

  • Iren Hryhorchuk
    2018-11-11 07:46

    Огляд на "Рекреації" та "Московіаду" на моєму каналі 🔽☺https://youtu.be/MZR0n9yxHBs

  • Кремена Михайлова
    2018-12-12 01:40

    Запознах се с този поетичен циник точно на рождения му ден.„Готов съм да подам ръка на всеки на тази земя. Защото всички хора са създадени за щастие, мамка му, въпреки че всеки го разбира посвоему. И в това няма нищо страшно или осъдително, и аз ще скъсам и последните ташаци на този, който мисли, че в това има нещо лошо. Защото ние сме толкова малко и толкова малки в сравнение с голямата космическа пустош, че изобщо не можем да си позволим разкоша на взаимната омраза или териториални претенции. Още по-малко по партийни, национални или расови причини. Говоря така, защото имам това право, защото съвсем неотдавна, тази сутрин, имах полово сношение с тъмнокожо момиче в банята. Не ме интересуваше от коя нация е тя. Още по-малко от коя партия е. За няколко минути със своя член аз съединих далечни континенти, култури и цивилизации. Приведох ги под общ знаменател, извинете, осеменител. И затова не мразя Русия и руснаците…“Все пак с нетърпение чаках да видя края на книгата. Не само заради лудите истории на Ото. Но и за да се опитам да преценя дали авторът не е поредният „сляп“ националист. Не е! И всички ние също обичаме Русия и руснаците. Но едва ли някой може да каже същото за целия СССР-ски и след СССР-ски абсурд. Иначе много обичам наднационалните компании като описаната по-долу. Но само в случаите, когато хората сами са пожелали да се съберат. В случая знаем, че не е така. Затова Андрухович предизвикателно използва думата независимост редом с „извинете“ („Голямата вълна на ентропията, която разкъса Великата Империя, ще помете и независимите, извинете, държавички“ – а като си помисля, че едно време Западът го наричаха „империалистически“).„…неколцина азербайджанци, групичка арменци, двама-трима белоруси, купчинка грузинци, щипка казахи, чифт киргизи, малко молдовци, безброй руснаци, чепка таджики, плеяда туркмени, зрънце узбеки и, естествено, айн бисхен украинци. Защото сега по азбучен ред стоим последни в Съюза. А по значение за народното стопанство сме втори след Русия…“Смело копирам и още, надявайки се, че няма кой да се обиди (а и толкова хубаво е преведено; не помня дали е вярно, защото не съм ходила в Москва от 1984 г. (?!!)).„Този мил московски навик да се обръщат към непознатите на „ти“! Тази проява на вселенскост, общочовешкост, всебратскост на руския дух!“В един момент романът започна да ми прилича на филми, каквито не гледам, но пак не можех да пусна книгата - отново заради забъркването на груботии и нежнотии, символични или реалистични плъхове и змии, кагебейци и жени, летящи печени прасета дори… И един „Малък тих дядо…“, който също е татенце, вуйчо, чичо, старче… Наред със синонимите на х(…) е пълно с наистина поетично-музикални откровения (2-3 страници откъси съм преписала). И описаният живот в студентски общежития ми е познат, но сред икономисти от 3-4 нации. Друго си е в литературния мултинационален кипеж от „Московиада“.„И ти видя ясен път в незнаен горещ ден, усети жегата, почувства, че се топиш, превръщаш се в нещо нежно и бяло, направи последно усилие и се покри с бели цветове като райски храст и потъна в такова невероятно море от нежност, след което вече няма нищо, нищо, нищо…“„Душата е тайна велика.“

  • Христо Блажев
    2018-12-02 05:46

    Московиада, или един безумен ден сред залязващата и гротескова соц-действителност: http://knigolandia.info/book-review/m...“Московиада” е гротесков роман за един-единствен ден на украински студент, предполагаем поет, който дълбае с наслада раните на разпадащия се комунистически режим, пародирайки всичките му абсурди и кривини. Романът е ръждив нож в незараснали рани, който с наслада се забива в раната, и се завърта, и натиска надолу, чак до костта – а върху нея издълбава своето послание, че този кошмар не бива да бъде сънуван отново.Издателство "Парадокс"http://knigolandia.info/book-review/m...

  • Ivana
    2018-12-04 03:36

    Jinací akoby boli v Moskve apokalyptickej. Ale vždy existuje nádej. Kým je čo piť, alebo kam sa hlbšie do podzemia prepadnúť. Dobrodružný a chladný, skvelý ukrajinský román! Hľadajme ďalej v Stanislavi.

  • Vitalii Riznyk
    2018-12-09 02:46

    Прочиталося на одному диханні. Мова Андруховича - як вміло приготований стейк: соковита та смачана.

  • Maryanne
    2018-11-21 07:33

    Terrific from cover to cover)))

  • Sorin Hadârcă
    2018-12-04 07:33

    Крах империи на одном дыхании. Умно и весело.

  • Agnieszka Czoska
    2018-11-27 02:40

    "Dlatego jestem za całkowitym i ostatecznym oddzieleniem się Ukrainy od Rosji! Niech żyje nienaruszalna przyjaźń między narodem ukraińskim i rosyjskim!"

  • Mirek
    2018-11-29 06:30

    Frighteningly up to date reading. For me some kind of Ukraininan Sorokin.